Гневът!

Гневът е съставна част от порастването Няма страшно. Избухванията в ранна детска възрaст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така, както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си.
Как едно момче или момиче ще реагират е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи.

Когато 18 месечния Филип ухапва приятеля си от яслата, то това сигурно означава – “Сега съм аз наред! Дай ми кубчетата, моля!” И ако Тина удря Фабиан с лопатката, то сигурно си има точна причина за това. Може Фабиан да се е разширил прекалено в пясъчника. Или е избутал багера си в дупката, която Тина дълбаеше и й е попречил на заниманието.

Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определена видима причина. Майките на Софи и Лена се срещат по време на пазар. На Софи и Лена (и двете на 2 1/2 г.) им е скучно. И тогава Софи блъска с всичка сила Лена, така че тя да падне. Лена заплаква. Майката на Софи е втрещена - ''Какво, по дяволите, й става на дъщеря ми, че се държи така?''
Майката ругае Софи и се опитва да успокои Лена. Двете майки се надприказват – ''Как можа? Какво ти става днес? Защо блъсна Лена?'' Софи не показва с нищо, че са я засегнали. Тя е по скоро щастлива, че й се обръща внимание – някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влезат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал, че ако блъска, хапе или удря другия, ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.

Избухливковците имат нужда от граници

Ако детето ви често посяга или крещи на други деца, трябва непременно да потърсите причината за тази избухливост. И най-важното е още на момента да се реагира и да се постави малкия разбойник на мястото му и да му поставите граници. Не очаквайте, че малките деца ще се усетят какво им е и сами ще разрешат проблема си. Затова още не са дорасли. Едва след навършени 3 години могат без шамари помежду си да общуват. Дотогава са разбрали, че това не е начин за разрешаване на проблеми.

Родители, чиито деца биват често нападани от другите, трябва да избягват съвети от рода – “Удряй и ти!” или “Защитавай се сам!” Дете, което е блъскано и удряно, не може само да се защити. Иначе щеше да го направи. Това е много жалко положение. От една страна трябва да поема ударите на други деца, от друга да преглъща мъмренията на родителите си, че не са доволни от него.
Затова най-висшата заповед към родители на побойници – незабавно да се реагира. Тръгнете към детето си преди да е посегнало да удари друго. Не ругайте и не заплашвайте. Просто кажете ясно и кротко – ''Спри! Така не може!''
Хванете го за ръка, отместете се настрани, гушнете го. Обяснете му, че трябва да поговорите и като се успокои, тогава може пак да иде при децата . Дори и да ви е много трудно – спокойният и тих тон върши чудеса.

Наръчник за Избухливковци

Без обратно насилие

С едно шамарче по дупето няма да постигнете нищо. С това само показвате, че силният печели и че може да удря по-слабия. Нищо чудно, че имитира възрастните.

Бъдете последователни

Вашето дете трябва да запомни, че с насилие няма да постигне нищо. Затова не омеквайте само и само да ви остави на мира. Ако веднъж е минал номерът, ще се опитва след това непрекъснато да използва насилието, като средство да събуди интереса ви към него.

Хвалете всяка негова добродетел и добра постъпка Подсилвайте с хвалби развитието на детето, особено в трудните моменти и му дарявайте много време и внимание. Малкото създание усеща – ''мама ме намира за страхотен''. Така ще получи достатъчно самочувствие и няма да му се налага да крие слабостите си зад Рамбо-имиджа.

Не събуждайте у другите любопитство

Уреждайте конфликтите с детето си без нежелани свидетели (сеирджии). Така може само да предизвикате подсъзнателно реакция – ''Вижте ме колко съм важен!'' и да иска пак да повтори изпълнението си.

Направете от гневните изблици ритуал Ако детето ви е гневно, предложете му да удря една възглавница като боксьор. Или една топка пластилин да блъска по масата или да я мачка. А може да помогне като мачка вестници на топка и ги хвърля из стаята.

цитат- discoveri.com